„…светът ще бъде сън за нас“

Никола Тодоров Изразът е от Яворовата елегия “Заточеници”, в която се разкрива мъката по родината на едни млади хора, искащи свободата й. Чрез метафората “сън” се изразява как животът на заточениците ще приключи в килията и светът ще се отдалечи от тях като в сън. Чрез обобщения образ на заточениците – “нас” – се показват …

Нататък „…светът ще бъде сън за нас“

„Да си развием знамената, / да светне нашата страна“

Поли В израза от лирическото стихотворение “Стани, стани, юнак балкански” на Добри Чинтулов основната тема е пробуждането на българския народ. Чрез анафората “да” е внушена вярата в магическата сила на думите с цел да се сбъднат. Чрез символа “знамена” е разкрито желанието за свободна държава и значението на държавността. Чрез метафората “светлина” е изразена борбата …

Нататък „Да си развием знамената, / да светне нашата страна“

,,Град да бе паднал, не би убил тъй сърцата“

Изабела Генадиева Цитатът е от Елин-Пелиновия разказ ,,По жътва“ и внушава зависимостта на човешкия живот от природата. Метафората ,,не би убил сърцата“ и синекдохата ,,сърцата“ разкриват болката, страданието, мъката на селяните за скъпата жертва, взета в замяна на богатата реколта. Полето е храм, в който народът се моли, и трудът, който се осъществява от него, …

Нататък ,,Град да бе паднал, не би убил тъй сърцата“

,,…погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше“

Изабела Генадиева Цитатът е от Йордан-Йовковия разказ ,,По жицата" и е част от психологическата характеристика на Гунчо, с която се разкрива неговото душевно състояние. Метафората за погледа и експресивният глагол ,,блуждаеше“ внушават тревогата, която мъчи селянина. Със своята наблюдателност и проницателност Моканина разбира за болката на Гунчо и семейството му и проявява съпричастност, състрадание, милост, …

Нататък ,,…погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше“

„…и тя пое и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница“

Теодор: Изразът „…и тя пое и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница“ е от Вазовия разказ ,,Една българка”, в който се показва силата на истинското християнство. Чрез решителните и уверени действия баба Илийца разкрива, че е добър, смел и безкористен човек, който изпитва съчувствие към всички в нужда. Тя помага …

Нататък „…и тя пое и пушката в дясна ръка, а с лява го хвана под мишница“

Какви са внушенията на израза „А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо“?

В картината на победното завръщане се разкрива въображаемото завръщане на героя от борбата и изразът е непосредствено преди финалната поанта на отпътуването. Нравственият избор на героя е най-достойният избор, който може да се направи по време на робство. Дори при срещата с либето личи, че мисълта за дълга към отечеството е на по-преден план за …

Нататък Какви са внушенията на израза „А аз ще либе прегърна с кървава ръка през рамо“?

Какви са внушенията на израза „Прощавай, роден край!“

Алек: Стихът е от елегията на Пейо Яворов "Заточеници", в която се разкриват душевните преживявания на затворниците, пътуващи към Подрум кале. Реторичното обръщение играе ролята на сбогуване и молба за прошка. Повелителната форма „Прощавай“ внушава чувството на заточениците за неизпълнен дълг и съжалението им, че повече не могат да служат на родината си. Затворниците се …

Нататък Какви са внушенията на израза „Прощавай, роден край!“

,,Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала?”

Виктория Атанасова, 7 клас Ивовите думи от Славейковата балада ,,Неразделни” разкриват как чрез силата на магическото слово се осъществява вричането във вечна любов между Иво и Калина. Чрез реторичния въпрос ,,Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала?” се показва вярата в това, че любовта е вечна. Неслучайно думите се намират точно преди поантата …

Нататък ,,Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала?”

„заветният хълм“

Георги Русинов Стихът е част от кулминацията преди развръзката в одата "Опълченците на Шипка" на Иван Вазов, в която се представя величието на човешкия дух в трудни и тъжни моменти. Употребата на метонимия "заветният хълм" разкрива върха на славата на битката. Хълмът е източник на завети, който е съхранил живата памет на поколенията. Достойните бранители …

Нататък „заветният хълм“

,,желязото срещат с железни си гърди“

Рая Руменова В одата “Опълченците на Шипка”, написана от Иван Вазов, се разкриват героизмът и силата на българските опълченци, и духът им. Частта от битката “желязото срещат с железни си гърди” изобразява смелостта, вярата и силата в българския дух. Чрез метафората “железни си гърди” се показва пренасянето на здравината и коравостта на метала желязо върху …

Нататък ,,желязото срещат с железни си гърди“