„заветният хълм“

Георги Русинов

Стихът е част от кулминацията преди развръзката в одата „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов, в която се представя величието на човешкия дух в трудни и тъжни моменти. Употребата на метонимия „заветният хълм“ разкрива върха на славата на битката. Хълмът е източник на завети, който е съхранил живата памет на поколенията. Достойните бранители са проявили духовна сила, за да извоюват желаната от тях свобода.

Димитър Стоянов

В одата на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“ се представят трудностите, пред които са изправени опълченците по време на героичната битка, и волята им за освобождение. С метонимията от кулминацията преди завръзката „заветният хълм “ се разкрива, че това е мястото на високи идеали и слава. С метонимията „заветният хълм“ е внушено, че хълмат е източник на завети за бъдещите поколения и че по време на робството опълченците са направили най-достойния избор: да дадат живота си за свободата на родината.

Николай Блажев

В одата „Опълченците на Шипка“ от Иван Вазов се разкрива силата на човешкия дух и жертването на родолюбивите българи за свободата на отечеството. Изразът е от края на същинската част на произведението и се намира в кулминацията преди развръзката. В стиха има метонимия, която показва, че върхът е идеал за опълченците и за бъдещите поколения, чрез делото на смелите защитници, защото е хълм на славата. Той е наречен заветен, защото е източник на спомен за борците за свобода и дава сила и воля на бъдещите българи.

Слав

Одата “Опълченците на Шипка”, написана от Иван Вазов, разкрива величието на човешкия дух. Думите „заветният хълм” са от края на същинската част, преди генерал Радецки да пристигне и да реши изхода на битката. С тази метонимия се разкрива извършеният подвиг, героизмът на родолюбците на хълма в защита на идеалите и това, че делото им може да бъде пример за идните поколения, да се превърне в спомен за жертвоготовност и духовната сила.